Декларация на участниците в Национална конференция по транспортна инфраструктура с международно участие 2018

Участниците в Национална конференция по транспортна инфраструктура с международно участие, в лицето на:

  • Университет по архитектура, строителство и геодезия
  • Университет по национално и световно стопанство
  • Български форум за транспортна инфраструктура
  • Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“
  • Браншова камара „Пътища“
  • Председателя на Националните комитети към Световна пътна асоциация (PIARC)
  • Камара на строителите в България

Приветстват инициативата на Правителството на Р България за създаването на орган за управление и контрол на Пътната безопасност, която е елемент на Националната сигурност.

В последните 10 години се реализират много мерки за подобряване на пътната безопасност. Реалностите в живота ни показват, че това не е достатъчно.

На конференцията бяха изнесени 35 доклада по изключително актуални за обществото теми. Голяма част от докладите предлагат конкретни мерки за подобряване на транспортната ни инфраструктура. Някои от най-важните в тази насока са:

  1. Необходимо е одитите по пътна безопасност да  се разширят и прилагат и за първокласните и второкласните пътища. Дейността за одит в населените места въобще не се коментира, а там настъпват около 60-65 % от ПТП. Необходимо е МРРБ да разработи методика за одит в населените места в зависимост от тяхната големина. Недостигът на средства не е достатъчно обяснение за бездействието в тази посока. 
  2. Необходим е цялостен преглед на установените УКПТП, като се отчита и тежестта на ПТП. На тази база трябва да се отделят целеви средства и да се предприеме планирано отстраняване на установените недостатъци в пътните условия. 
  3. Всяко ПТП има и финансово изражение. За 2017 година външните разходи за ПТП са над 1.2 млрд. лева. Необходимо е те да се отчитат при експлоатационните разходи и това да се намери изражение в остойностяването на проектите и да бъде част от тарифирането на преминаванията.

 

  1. Общинските пътища като цяло са в лошо състояние. Основните причини са недостатъчното финансиране и липсата на компетентни служители в администрацията. Считаме, че техническите спецификации на АПИ следва да прераснат в национални актове (наредби), тъй като сега имаме различно качество на Републикански и общински пътища. 
  2. Контролът върху поддържането се реализира посредством периодичните инспекции. Грешна е практиката при основен ремонт (рехабилитация) да не се извършва частична реконструкция на опасните геометрични елементи и съоръжения. Оправдаването с проблеми с отчуждаването и финансирането, е несериозно. Необходима преоценка на организацията на инспекциите, в които да се включат одитори и да се осигури целево финансиране за отстраняване на недостатъците в поддържането. 
  3. Сцеплението на настилките е величина, която се променя с времето и по дължината на различните пътни участъци. Съществуват множество уреди за измерване, които дават глобална, а не локална представа, за неговата стойност. В катедра „Пътища и транспортни съоръжения“ , към УАСГ има дисертационен труд, който разглежда точно този проблем. Нужно е въвеждането на норматив, както и нормативен уред за измерване на сцеплението. Трябва да се регламентира на какъв период се осъществяват контролни измервания и съответно какви действия да бъдат предприемани. 
  4. Определяне на нивото на пътната безопасност за определени участъци се осъществява на база на наличие на „необходим брой ПТП“. Това не съответства на основното понятие за „безопасност“ – превенцията. В този смисъл е редно да се насочи вниманието на вече работещи методи, известни от практиката на други държави, като например регистриране и отчитане на конфликтните ситуации и разработките в този контекст. 
  5. Един много коректен инструмент за подобряване на условията  на движението в градовете е Генералния план за организация на движението. Реализацията му е общинска задача, която за съжаление често се пропуска. Считаме, че МРРБ следва да осъществява методическо ръководство и категорична взискателност по този въпрос. 
  6. Отводняването на пътното платно е един от съществените и ключови аспекти от сигурността и безопасността на движение. Нужно е да се внедри система за реален контрол на качеството на влаганите елементи (тръби, шахти, отводнители), посредством която да се проверява съответствието на документално заявените им технически параметри с реално измерените им стойности. 
  7. Научният потенциал в областта на развитието на пътната инфраструктура се свежда до няколко личности. Наложително е Министерският съвет да изисква от съответните министерства и университети програми за развитието на научно-изследователската работа в тази сфера. 
  8. Необходима е и промяна във философията за функционирането на пътната мрежа. Пътната безопасност е основният приоритет и с него трябва да се съобразяваме при финансирането на строителството и поддържането, а не да се реализира между другото. 
  9. Заданието е ключовият елемент, който полага критериите и около който се концентрира реализацията на инфраструктурните проекти. Добре изготвеното задание ограничава възможността за грешки и дава основание на Възложителя да изисква. В своята основа то трябва да бъде изградено около идеята за пътна безопасност и визията за това, че нито една човешка жертва не е приемлива. Това би могло да се реализира чрез въвеждането на нива на безопасност, които са строго разграничени и съгласно определени критерии да се дефинират още на етап „Задание“. 
  10. Обществените обсъждания на даден инвестиционен проект трябва да се провеждат и преди съставянето на задание , за да може то да отговаря в най-висока степен на нуждите и потребите на заинтересованите лица.

 

В този смисъл настояваме мнението на експертите и участниците да бъде взето предвид при въвеждането на бъдещи мерки и да се сформират работни групи към съответните министерства, които да потърсят конкретни отговори на горе поставените проблеми.

Сесия „МИСИЯ ПЪТНА БЕЗОПАСНОСТ“ на „XI Конференция по траснпортна инфраструктура с международно участие““

Уважаеми колеги,

след проведено заседание на катедра „Пътища и транспортни съоръжения“, предвид събитията през последните седмици и проблемите с Пътната безопасност в Република България, се все решение, тази година основният фокус на Конференцията да бъде преориентиран към политиките за Пътна безопасност. Планираме да стартираме Конференцията със сесия на тема „МИСИЯ ПЪТНА БЕЗОПАСНОСТ“, в която отново ще изкажем нашите идеи за управление на Пътната безопасност; методите за превенция; най – новите научни разработки на катедра „Пътища и транспортни съоръжения“ по темата; ролята на компонентите в системата на Пътната безопасност – „автомобил-път-човек-околна среда“; националните и европейски политики и практики. Ще завършим сесията с дискусия по темата, като целта ни е да предложим конкретни мерки за подобряване на Пътната безопасност.